Казус: "Безплатни ли са безплатните учебници в гимназията?" Становище на Диян Стаматов

Краткият отговор е … донякъде!

Всички ученици от 8-и до 12-и клас ще получат наесен комплект безплатни учебници.
Държавата плаща единен стандарт за комплекта (по 300 лева за 8.,9. и 10. клас и по 120 лв. за 11. и 12. клас.
Но! Загадката е винаги в детайла :-)

Учебниците се избират от учителя по предмет.
В 9 и 10 клас има по 10-12 предмета. Ако всеки учител реши да избере онова което най-много харесва, а издателствата са различни, това значително ще превиши определената стойност.

Най-простичко, ака бъдат избрани всички учебници за един клас от едно издателство - парите стигат. Ако бъдат избрани учебници от различни издателства, тогава средствата са малко.

Или изборът на много желан учебник ще доведе до покриване на разликата от бюджета на училището.

А, ако избраните учебници са от 3 или повече издателства, то този лукс ще коства още средства от училищното портмоне.

Трудно е да се каже с колко би било по-скъпо удоволствието всеки учител/ученик да има учебник от най-харесваното издание. Но едно е ясно, при пълна свобода на избора, това би довело до стабилен финансов разход за сметка на училището.
Това е така поради различната цена за един учебник във всяко издателство. При свободното комбиниране - цената скача.

Иначе и родители, и ученици ще очакват своя безплатен учебник.
Родителите не трябва да бъдат изненадани от решението на държавата, че за учениците от 11 и 12 клас безплатни ще са само учебниците по обща подготовка. По профилираната или професионална подготовка не са предвидени пари за учебници. Те се закупуват от учениците.

Луксът с учебник по чужд език, ще доведе до “поглъщане” на различно голям финансов ресурс. Английският ще се окаже най-евтин заради големия си тираж, а всички други учебници по чужди езици ще са по-скъпи, естествено за сметка на другата част от комплекта учебници.

Накрая има опасност “безплатните” учебници да се окажат частично безплатни, за което сметката ще плати всяко училище, позволило си волността да прави свободен избор.
Успоредно с това ще върви и другото административно безумие - всяко училище над лимита по ЗОП ще прави и пълната процедура по ЗОП. Нищо, че цените са ясно регламентирани. Нищо, че учебниците са точно избрани както с издателство, така и с автори. Реално няма нищо ЗОП-ско тук, но така е определил законодателят и всички дружно ще правим ЗОП. Някои училища дори и по 2-3 пъти, за всеки един от образователните етапи.

А то, всичко не само е изключително ясно, но и няма да доведе до никаква промяна в поръчката, нито в цената.

Има и още един интересен разход. Всяко училище ще трябва да си създаде голям склад за съхранение на голямата база от учебници. Преди години имаше такива складове. После се превърнаха в различни кабинети. Сега е редно да бъдат възстановени. Със средства от бюджетите.

Кипи един безсмислен труд. На количество безумие го докарваме…

Иначе едно решение на предишния парламент ще бъде факт през септември. Всеки пораснал ученик ще подреди на семейното си шкафче безплатни учебници за лична употреба.

Килограм - два хартия със знания. В едно дигитална време.
Държавата си изпълни задачата.

На ход са училищата."

Източник: Facebook, Диян Стаматов – директор на 119 училище "Акад. Михаил Арнаудов" в София и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България

СТУДИО 8+

 

Започваме на 29. февруари 2024 година със СТУДИО 8+ с темите от Русе и региона в обществения живот - култура, образование, предприемачество, спорт и всички вдъхновяващи истории.... Информационен поток в обзор на всички гледни точки в случващото около нас... през погледа на регионални, национални и български медии в чужбина в комбинация с гледната точка на "обикновения човек"...

Гордостта и славата на Русе са първите неща за България

На 31 октомври (вторник), в 18:00 ч., в зала Заседателна на библиотеката Стоян Стоянов-Комитски ще представи двуезичното издание (на български и английски език) „Русе – за първи път в България“.

Гордостта и славата на Русе са първите неща за България, случили се тук… Настоящата книга е посветена на тях. Събитията и фактите са подредени хронологично. Преобладават визуализиращите материали (снимки, картички, документи, рисунки и др.) и кратки текстове. Някои снимки и документи се публикуват за първи път. Книгата е преведена на английски език, за да се ползва и от чужденци – гости на Русе и Общината.

В предговора й проф. д-р Николай Ненов посочва: „В книгата са поместени 75 етюда от миналото на Русе, разкриващи града като място, в което се случват значими за страната събития. Текстовете представят срещата на българите с Европа и русенските „премиери“ в България, както и усилията на русенци да направят града си по-добро място за живеене. Много от темите са популярни и няма да изненадат никого, тъй като са навлезли дълбоко в начина на мислене на съвременните жители на Русе. Тези събития формират чувство на удовлетворение, понеже са продукт на русенци, а смисълът да се покажат приносите на Русе не само в миналото, но и в настоящето, е особено важен в света на глобализма, когато търсенето на идентичност е непрестанен процес, в който всеки открива себе си.“

„Русе – за първи път в България“ се издава с любезното съдействие на Община Русе в партньорство с Регионален исторически музей – Русе, Държавен архив – Русе и Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.

Книгата е създадена от авторски екип в състав: Йовчо Стоянов, Румен Кузов, Стоян Комитски и Хачик Лебикян. Съдействие при разработката на текстовете, предоставянето и подбора на илюстративния материал оказват специалистите от Регионалния исторически музей – Русе проф. Николай Ненов, Дияна Ботева и Кремена Тодорова; от Държавния архив – Русе Толя Чорбаджиева и д-р Надежда Цветкова; от Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ – Русе Теодора Евтимова и д-р Теодора Дянкова. Документи от личните си архиви и колекции предоставят както авторите, така и Боян Драганов, Стефан Драганов, Илиян Илиев, Дитер Хес и др. Преводът е поверен на Миглена Парашкевова и Николай Маринов.

Двуезичното издание излиза под знака на русенското издателство „Авангард Принт“.

„Русе – за първи път в България“ и неговите автори очакват бъдещите си читатели на 31 октомври (вторник) в 18:00 ч. в библиотеката.

Източник: сайт на Регионална библиотека "Любен Каравелов" - Русе

Радиото - отговорност да разказваш истории - обективност и страст

Радиото е изключително важна електронна медия, представяща човечеството в цялото му многообразие и гарантираща платформа за демократичен дискурс. На глобално ниво радиото остава най-често използваната медия. Тази уникална способност да достигне до най-широката аудитория означава, че радиото може да оформи усещането на обществото за многообразие от гледни точки, да бъде арена за всички гласове да бъдат представени и чути.

Темата на 12-ото издание на Световния ден на радиото е „Радио и мир“.

Войната, като антоним на мира, означава въоръжен конфликт между държави или групи в рамките на една страна, но може да се преведе и в конфликт на медийни разкази. Разказът може да увеличи напрежението или да поддържа условия за мир в даден контекст. Радиостанциите оформят общественото мнение и очертават разказ, който може да повлияе на вътрешни и международни ситуации и процеси на вземане на решения.

В действителност професионалното радио смекчава конфликтите или напрежението, като предотвратява тяхната ескалация или води до разговори за помирение и възстановяване. В контекст на далечно или непосредствено напрежение съответните програми и независимите новинарски репортажи осигуряват основата за устойчива демокрация и добро управление чрез събиране на доказателства за случващото се, информиране на гражданите за това по безпристрастен и основан на факти начин.

Това е причината подкрепата за независимото радио да се разглежда като неразделна част от мира и стабилността. На Световния ден на радиото през 2023 г. ЮНЕСКО подчертава независимото радио като стълб за предотвратяване на конфликти и изграждане на мира.

На тази дата през 1946 г. за първи път "гласът" на Обединените нации прозвучава в ефира на радиото на ООН. Световният ден на радиото е обявен през 2011 г. от държавите-членки на ЮНЕСКО и приет от Общото събрание на ООН през 2012 г.

Радиото е онова, към което сме се обръщали от поколения, винаги, когато ни е била нужна информация. Радиото е медията, без която не можем, която завинаги промени общуването между хората.

Ива Дойчинова (програмен директор на Радио „Фокус“): „В своята бързина и светкавичност радиото по-скоро е единствената медия, която може да бъде общодостъпна веднага, и по тази причина тя трябва да бъде много отговорна – да назовава точните неща, да казва истината, да борави с факти, това е изключително важно. Така че човекът зад микрофона трябва преди всичко трябва да е много съпричастен и много обективен. В този смисъл наистина смятам, че в радиото основната мисия е честността и обективността, суетата я поставям на доста задно място когато става дума точно за радио…“

Радио 1 България: „Радиото е онова, към което сме се обръщали от поколения, винаги, когато ни е била нужна информация. То ни помага всеки път, когато имаме нужда от разтоварване, като ни дава хубава музика. Днес, дори след бума на новите средства за комуникация, радиото остава важен източник на информация, особено, когато широколентовата връзка се разпадне или когато електричеството се изгубва в резултат на бедствие. Използваме радиото, за да доставяме животоспасяващи новини, информация и дори образование до онези места, до които телевизията и интернет не достигат…“

На 13 февруари 2023 година си пожелаваме повече местни и локални програми, които да отразяват пулса на местните общности и да провокират благоденствието на общността.

Честит Празник Радио Любители и Творци!

По материали от интернет и:

https://www.focus-news.net/novini/interviu/Iva-Doichinova-Podchinyavaneto-na-viziyata-ograbva-horata-a-radioto-gi-pravi-svobodni-1565535

https://www.radio1.bg/article/13-02-den-na-radioto

"Дишай" в Международния ден за правата на човека - 10 декември

 

Подписаната на 10 декември 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека е един от най-важните документи на Организацията на обединените нации след края на Втората световна война. Документът посочва принципите, които и до днес имат огромно влияние по света – принципите на човешкото достойнство, свободата, равенството и братството.

Основната част на Всеобща декларация за правата на човека конституира правата на индивида (правото на живот и отхвърлянето на робството); съдържа индивидуалните политически и граждански права; отнася се до свободата на религията, убежденията и изразяването; записани са социални, икономически и културни права.

През 1950 г. Организацията на обединените нации обявява 10 декември за Международен ден за правата на човека.

Днес тази дата се чества по цял свят с различни инициативи, които имат за цел да повишат познанията и разбирането на хората за човешките права и тяхната защита.

В приетата през 1991 г. Конституция на Република България се залагат най-важните европейски стандарти в областта на защита на правата на гражданите. България е ратифицирала и всички основни международни конвенции, свързани с човешките права и свободи.

80-те години на ХХ век… В продължение на 8 години Русе е обгазяван с хлор и хлорни съединения от Химическия комбинат в Гюргево, Румъния. Тогавашните партийни и държавни ръководители си затварят очите пред екологичния геноцид над един от най-красивите градове на България. Протестите на русенци стават прецедент в историята на България след 1944г. Стефка Монова, Евгения Желева, Цонка Букурова, Албена Велкова, Дора Бобева и Вяра Георгиева организират протестите срещу замърсяването на въздуха в Русе, за да запазят здравето и живота на децата си.

Днес темата за правата на човека е още по-актуална в световен, регионален и местен характер. Илюзия е, че всичко е константа и благоденствието е гарантирано. Безкрайни са примерите за жестоко отношение към човека, само защото различността плаши.

А ако говорим и пишем за красивия град по поречието на река Дунав РУСЕ, темата за чистия въздух остава една повече от 35-годишна история и мечта. Дали някога този град ще се освободи от злокобота на безхаберието и политическите „жалки“ интереси предстои да разберем…!? В тези дни търсим различните гледни точки и истината, защото правото да дишаш поражда всички останали права…

Припомняме си документалните филми „Дишай“ и „Шест жени“, вярвайки, че Русе винаги ще остане и бъде град на свободния дух…

 

Във филма шестте жени споделят спомените си от миналото - за опасността, страха и всеобщото движение.

Кадри от протестиращи хора с маски и плакати се пресичат от интервюта с Иван Винков - бивш секретар на ОК на БКП, с д-р Николина Петрова - акушер-гинеколог и с официален представител на на Химическия завод в Гюргево. Звучат кореспонденциите на Любен Антонов от БТ и Пламен Атанасов от БТА. Показано е сигналното писмо до ЦК за обгазяването на Русе. Архивът илюстрира срещата между Тодор Живков и Николае Чаушеску на Дунав мост, както и фигурата на Гриша Филипов от трибуната. Ситуацията коментира и румънският журналист журналист Йон Гаги. Докато облакът над Русе се сгъстява и протестите продължават, съпътствани от екоизложба и реакции на лекари, граждани и общественици, се учредява Комитетът за защита на Русе с председател Георги Мишев. Писателят коментира историята от дистанцията на времето и признава, че именно тези шест жени поставят началото на цялото движение в защита на Русе.

През септември 2017 г. се навършиха 30 години от първите екопротести в България, които бяха инициирани от едни смели, достойни русенки. Мнозина определят тези протести като възраждане на гражданското общество в България. Организаторки са Цонка Букурова, Тодорка Бобева, Вяра Георгиева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова. По това време работят като озеленителки в стопанско предприятие „Паркстрой”. Те учредяват „Движение за самозащита на Русе”, което на 28 септември 1987 г. публично заявява своето съществуване. По покана на Цонка Букурова, в организационния комитет се включва и Мария Варамезова - известна с активните си позиции по различни обществени теми. Tя е и един от учредителите на „Екогласност”. Жените от “Паркстрой” инициират и повеждат автентичните демократични сили на българското гражданско общество. През 2014 г. президентът Росен Плевнелиев им връчва орден “Стара планина”. За проявената обществена отговорност, смелост и инициативност, и съществен принос за създаването на гражданско общество в Русе, със званието „Почетен гражданин на Русе“ 2018 се награждават Цонка Букурова, Тодорка Бобева, Стефка Монова, Албена Велкова, и посмъртно – Евгения Желева, Вяра Георгиева и Мария Варамезова.

„Дишай“ (1988): Първият глас на демокрация преди 10 ноември 1989г. Филмът, който постави началото на промяната.

"Дишай" документира протестния митинг на русенци срещу обгазяването на града им от Химическия комбинат в Гюргево. За първи път от десетилетия обществото се изправя открито срещу партийните функционери, опитващи се по казионен начин да отхвърлят своята държавническа отговорност. Филмът се превръща в един от символите на промените, които ще настъпят в България през 1989г. и става повод за поредица от срещи на неформални организации. Инкриминиран от официалните власти.

"Смелите хора в държавата ни са използвани за трамплин от кариеристите. Такъв е случаят и с шестте русенски жени, които мълчат не само от скромност, но и от обида. Те бяха изтикани от други хора и познати днес лица. Филмът "Дишай" ми създаде доста проблеми. Всичко обаче стана някак тайно, покри се. До 1989 г. не ми даваха работа, а се водех на заплата. Беше убийствено наказание."

По материали от Интернет. БНТ. Държавен архив - Русе

Деца „превземат“ света

На 20 ноември – годишнината от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето – децата ще издигнат глас в знак на солидарност с най-уязвимите и маргинализирани деца. Световния ден на детето е забавен ден със сериозно послание, в който децата ще превземат света на възрастните в: медиите, политиката, бизнеса, спорта и развлеченията, за да привлекат вниманието към предизвикателствата, с които се сблъсква тяхното поколение. Децата също ще се „превземат“ и училищата по света.

#СветовнияДенНаДетето е послание към децата, от децата – за по-добро бъдеще за всяко дете. 

По данни на УНИЦЕФ 385 милиона деца живеят в крайна бедност;264 милиона деца и младежи са извън училище, а 5,6 милиона деца под 5 годишна възраст, само за изминалата година, са загубили живота си по предотвратими причини.

Световен ден на децата - през 1954 година ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата. На тази дата през 1959 година е приета декларация за правата на детето, а 30 години по-късно и Конвенция за правата на децата. Тази дата не е повсеместно възприета, защото ООН предлага на правителствата на отделните държави да преценят сами, на кой ден да отбелязват празника. Децата са най-ценното нещо, смисълът на живот. Научно доказано е, че детският смях може да развесели и най-мрачния човек. Нека на този ден, а и не само, да зарадваме децата си, като им подарим нещо любимо, да ги заведем на място, което желаят, да ги направим щастливи.

Световен ден на философията 17.11.2022: Човекът на бъдещето

Вече 20 години отбелязваме най-голямото достижение на човешката култура и цивилизация.

За да отпразнуват Световния ден на философията през 2022 г., ЮНЕСКО и Le Fresnoy – Национално студио за съвременни изкуства организират симпозиум и изложба на тема „Човекът на бъдещето“ в централата на ЮНЕСКО в Париж, зала II, от 16 до 18 ноември 2022 г.

В един свръхтехнологичен свят самата концепция за човечеството е в постоянна еволюция.  Какво наричаме днес човек?  Какво продължаваме да наричаме "хора" въпреки очевидната историческа еволюция и несигурното бъдеще, пред което сме изправени?  Свидетели ли сме на толкова радикална трансформация, че самата дефиниция, освен хуманистичният хоризонт, е остаряла? Как можем да си представим новите фигури на човека в бъдещето?

Със своя уникалност, секторът на ЮНЕСКО за социални и хуманитарни науки предоставя идеален форум за разглеждане на тези етични и епистемологични дилеми и предлага мултидисциплинарна и мултикултурна перспектива, обединяваща различни области на знанието.

В сътрудничество с Le Fresnoy - Studio national des arts contemporains, център за следдипломни изкуства и аудио визуални изследвания, е разработена програма около следните теми и области на дисциплинарно структуриране: антропология, естествени науки, постколониализъм, технологии и проблеми, пол, отпадъци, изобретения, перспективата за дълго време и космоса.

Световен ден на философията е обявен от ЮНЕСКО и се чества ежегодно на третия четвъртък от месец ноември. За първи път проявата е организирана през 2002 г.

С честването на Деня на световната философия всяка година ЮНЕСКО подчертава непреходната стойност на философията за развитието на човешката мисъл, за всяка култура и за всеки отделен човек. ЮНЕСКО е организация, тясно свързана с философията, в нейния критически и конструктивен аспект.

При създаването на Деня на световната философия през 2005 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО подчертава значението на тази дисциплина, особено за младите хора, като подчертава, че „философията е дисциплина, която насърчава критичното и независимо мислене и е способна да работи за по-добро разбиране на света и за насърчаване толерантност и мир“. Генералната конференция на ЮНЕСКО е убедена, че „институционализирането на Деня на философията в ЮНЕСКО като Ден на световната философия ще спечели признание и ще даде силен тласък на философията и по-специално на образованието по философия по света“.

В Професионална гимназия по облекло "Недка Иван Лазарова" - Русе Световният ден на философията се отбелязва от 2007 г. с различни кампании за повишаване на интереса към философското знание, философската чувствителност и философското отношение към света.