"Дишай" в Международния ден за правата на човека - 10 декември

 

Подписаната на 10 декември 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека е един от най-важните документи на Организацията на обединените нации след края на Втората световна война. Документът посочва принципите, които и до днес имат огромно влияние по света – принципите на човешкото достойнство, свободата, равенството и братството.

Основната част на Всеобща декларация за правата на човека конституира правата на индивида (правото на живот и отхвърлянето на робството); съдържа индивидуалните политически и граждански права; отнася се до свободата на религията, убежденията и изразяването; записани са социални, икономически и културни права.

През 1950 г. Организацията на обединените нации обявява 10 декември за Международен ден за правата на човека.

Днес тази дата се чества по цял свят с различни инициативи, които имат за цел да повишат познанията и разбирането на хората за човешките права и тяхната защита.

В приетата през 1991 г. Конституция на Република България се залагат най-важните европейски стандарти в областта на защита на правата на гражданите. България е ратифицирала и всички основни международни конвенции, свързани с човешките права и свободи.

80-те години на ХХ век… В продължение на 8 години Русе е обгазяван с хлор и хлорни съединения от Химическия комбинат в Гюргево, Румъния. Тогавашните партийни и държавни ръководители си затварят очите пред екологичния геноцид над един от най-красивите градове на България. Протестите на русенци стават прецедент в историята на България след 1944г. Стефка Монова, Евгения Желева, Цонка Букурова, Албена Велкова, Дора Бобева и Вяра Георгиева организират протестите срещу замърсяването на въздуха в Русе, за да запазят здравето и живота на децата си.

Днес темата за правата на човека е още по-актуална в световен, регионален и местен характер. Илюзия е, че всичко е константа и благоденствието е гарантирано. Безкрайни са примерите за жестоко отношение към човека, само защото различността плаши.

А ако говорим и пишем за красивия град по поречието на река Дунав РУСЕ, темата за чистия въздух остава една повече от 35-годишна история и мечта. Дали някога този град ще се освободи от злокобота на безхаберието и политическите „жалки“ интереси предстои да разберем…!? В тези дни търсим различните гледни точки и истината, защото правото да дишаш поражда всички останали права…

Припомняме си документалните филми „Дишай“ и „Шест жени“, вярвайки, че Русе винаги ще остане и бъде град на свободния дух…

 

Във филма шестте жени споделят спомените си от миналото - за опасността, страха и всеобщото движение.

Кадри от протестиращи хора с маски и плакати се пресичат от интервюта с Иван Винков - бивш секретар на ОК на БКП, с д-р Николина Петрова - акушер-гинеколог и с официален представител на на Химическия завод в Гюргево. Звучат кореспонденциите на Любен Антонов от БТ и Пламен Атанасов от БТА. Показано е сигналното писмо до ЦК за обгазяването на Русе. Архивът илюстрира срещата между Тодор Живков и Николае Чаушеску на Дунав мост, както и фигурата на Гриша Филипов от трибуната. Ситуацията коментира и румънският журналист журналист Йон Гаги. Докато облакът над Русе се сгъстява и протестите продължават, съпътствани от екоизложба и реакции на лекари, граждани и общественици, се учредява Комитетът за защита на Русе с председател Георги Мишев. Писателят коментира историята от дистанцията на времето и признава, че именно тези шест жени поставят началото на цялото движение в защита на Русе.

През септември 2017 г. се навършиха 30 години от първите екопротести в България, които бяха инициирани от едни смели, достойни русенки. Мнозина определят тези протести като възраждане на гражданското общество в България. Организаторки са Цонка Букурова, Тодорка Бобева, Вяра Георгиева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова. По това време работят като озеленителки в стопанско предприятие „Паркстрой”. Те учредяват „Движение за самозащита на Русе”, което на 28 септември 1987 г. публично заявява своето съществуване. По покана на Цонка Букурова, в организационния комитет се включва и Мария Варамезова - известна с активните си позиции по различни обществени теми. Tя е и един от учредителите на „Екогласност”. Жените от “Паркстрой” инициират и повеждат автентичните демократични сили на българското гражданско общество. През 2014 г. президентът Росен Плевнелиев им връчва орден “Стара планина”. За проявената обществена отговорност, смелост и инициативност, и съществен принос за създаването на гражданско общество в Русе, със званието „Почетен гражданин на Русе“ 2018 се награждават Цонка Букурова, Тодорка Бобева, Стефка Монова, Албена Велкова, и посмъртно – Евгения Желева, Вяра Георгиева и Мария Варамезова.

„Дишай“ (1988): Първият глас на демокрация преди 10 ноември 1989г. Филмът, който постави началото на промяната.

"Дишай" документира протестния митинг на русенци срещу обгазяването на града им от Химическия комбинат в Гюргево. За първи път от десетилетия обществото се изправя открито срещу партийните функционери, опитващи се по казионен начин да отхвърлят своята държавническа отговорност. Филмът се превръща в един от символите на промените, които ще настъпят в България през 1989г. и става повод за поредица от срещи на неформални организации. Инкриминиран от официалните власти.

"Смелите хора в държавата ни са използвани за трамплин от кариеристите. Такъв е случаят и с шестте русенски жени, които мълчат не само от скромност, но и от обида. Те бяха изтикани от други хора и познати днес лица. Филмът "Дишай" ми създаде доста проблеми. Всичко обаче стана някак тайно, покри се. До 1989 г. не ми даваха работа, а се водех на заплата. Беше убийствено наказание."

По материали от Интернет. БНТ. Държавен архив - Русе